Ден подир ден сама съм срещу болката -

във тъжни мисли е повито утрото.

От самота съм зла и тъмноока

и, като къща изоставена, съм пуста.

В очите ми - намръщено небе.

Ранявам. И боли, че го умея.

По листите проплакват стиховЕ -

самотни, зли и тъмнооки, като мене.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Ружена
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-09-23
прочитания: 130
точки: 33 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8188
   Автори: 2267
   Произведения: 54762
   Съобщения: 260375
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86446
   SMS-и: 823
   Снимки: 5644