не преди да си дошла...

И спряха да чакат, и въздигнаха се бури

На мнимо милосърдие..

Последният призрак на нощта 

под формата на плъх в един улей без значение,

който тепърва започваше, и

спря в онзи момент, в който

не стигнаха думите -

Прекалено красноречиви.

Но не бе достатъчно...

Празният стол беше адски смешен,

Не знам защо,

На него седи винаги по един просяк

Всеки ден

Май без понеделник

И неделя

Мислех да го открадна

Но се бе впримчил в пейзажа

и беше неприкосновим

със силата на новоизгряла луна.

Тези брегове не ги бях видял,

спряха да се вглеждат във водата,

Но без нея нямаха оправдание

в ревността на сутрешната мъгла -

спряха теченията на неназовимото.

Без  милост  ( не ) исках

Пак там да седна

Но спряха...

Погледът не ми хареса,

Този, който огледалото

не спираше да повръща,

когато не бе вече счупено...

Минус едно измерение в повече -

успокоение

Или обреченост...

Не вярвах на думите

В това празно пространство

Без да си тръгнеш

Преди да си дошла...

в това произволие

без милосърдие...

не си тръгвай –

не преди да си дошла...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf