Свобода

Оглеждаш се в душата ми кристална,

и мислиш, че съм в твоя плен.

Не искам да съм аз жена фатална,

не искам да съм твоя всеки ден.

Не мога да съм птица в клетка,

да удрям своите крила,

да си живееш ти за моя сметка,

във миналото волна съм била.

Не знаеш ли, че съм родена

за радост и за топлина,

в крилата съм ранено птиче,

и трудно стигам светлина.

Но късно май осмислям всичко,

крилата слаби са сега,

единствено сърцето ми, самичко,

затихнало е в ледена нега.

03.09.08

Ако птиците не използват крилата си...

те не са птици!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf