ИНФИНИТИВ

И как обърна ми живота после дните
защо не помня,
сякаш бил съм друг
сега съм тук - пред себе си, в очите
и виждам тебе,
само теб... и студ

Преряза ми крилата - не пропусна
безмилостно пропаднах
в твоя плен
Една единствена усмивка в мен изпусна
и после нищо,
мъртъв - прероден

Сега разбирам, толкоз не навреме
когато вярвам,
вярвам в мойте грешки
Един въпрос остана в мен да стене
човек ли съм,
щом те искам нечовешки?...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf