Седя в чужда кухня -
Стая която някога бе моя.
Дом в който бях щаслив.
Място, което наричах "вкъщи"
"Вкъщи" би могло да е навсякъде,
но се усеща само на едно място -
Това което сам си построиш,
Там където от нищо нещо изградиш,
Мястото което хората свързват с теб.
Сега съм тук и се оглеждам,
Мястото е същото - но някак чуждо.
Спомням си мебелите които някога бях купил,
Плочките, тапетите и счупения полилей дори,
но сега са чужди вече.
И дали съседите ме помнят?
Всичко вече тук е чуждо,
Няма как да бъде мое.
Няма как и времето да върна.
Всичко вече е история!
История, която много ме измъчва....
Но и мъката ще мине - знам :)
