Освобождаване от тъгата

Отварям прозореца на моята душа,

пъстра пеперуда мигом долита,

вдишвам аромата на полски цветя,

и нежното ухание на липите.

Поглеждам... до прозореца малка бреза,

омайно ми гали съдбата,

нима толкова сляпа до сега съм била,

за да не усетя чудото на красотата!

Разчупвам катинара на моето сърце,

с ярост разбивам вратата,

разтопява се бавно, парче по парче,

изчезва безмълвна самотата.

Бушува в мен странен ритъм,

поглеждам на света с други очи,

истина ли е това все се питам!

Изсушиха се в пламъка моите сълзи!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf