|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Докога ли
Пелена и плесен се спуска, за да прикрие разрухата,
онази коварната и гнусната,
завладяла душите и чувствата,
и не сълзите ще спрат тираничния поход,
и не тъгата ще тръгне на бой... тя е шепот,
и в тишината не ще се преборим,
трябва ни сила, от тази,
която всичко събаря, и създава основи,
крепящи безумните яки мостове... за връщане.
ЛЮБОВ!
Нали ти си първа в нас, когато се раждаме,
когато в болката плачем, и трудно прохождаме,
когато в кръг се въртим, и в магия те търсим,
когато в слабост, и в страх,
сме извършили грях, или просто сме сбъркали...
ти мълчиш, твоят глас е икона, и светът ти стои на колене,
но не тръгва на поход за тебе,
уморен, и без вяра те чака, и в своята слабост се крие,
докога ли... вече почва да гние.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Izida
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-09-25
прочитания: 136
точки: 29 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 17 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8188
Автори: 2267
Произведения: 54762
Съобщения: 260375
Лексикони: 2613
Коментари: 86446
SMS-и: 823
Снимки: 5644
|
|
|
|
|
|
|
|
|
