Този свят все така ще върви,
упоен от мечти доловими.
Моят изгрев в лъчи ще кърви,
а стихът - от несбъднати рими.

Булевардът от нисък мажор
ще запее с бензинови пари.
А над мен от изгубен простор
твоят смях още дълго ще пари.

Ще те търся сред пъстри стъкла
и край спирки със сутрешна преса.
Без да помня дали си била...
Без изобщо да зная къде съм...

Сред забързани крачки, лица,
всеки щрих е пределно отсечен.
Нежна обич сред бели сърца!
А дъхът ми за теб - неизречен.

Стари пейки с олющена страст.
Кацат гълъби. Сякаш те има...
Неразцъфнал от люляци храст.
Или есен, напомняща зима...

Като търсен до болка мотив,
че не виждам следата къде е -
този свят е изчезващо сив
и не питам защо ми сивее...

(От "Неиздъхнали спомени")

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-09-25
прочитания: 190
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8188
   Автори: 2267
   Произведения: 54762
   Съобщения: 260375
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86446
   SMS-и: 823
   Снимки: 5644