|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
На най-добрият ми приятел!
Ела да побъбрим, приятелю, малко... без излишни встъпления, просто така. да изпуснем момента би било жалко... До мен поседни и подай ми ръка!
Знам, че е трудно, понякога плачеш и сякаш си празен, тъй ден подир ден. В безумни окови съдбата си влачиш и криеш се в мрака на упрек студен.
Недей негодува, в живота на всеки и отливи има и приливен бриз, победи велики, след тях неуспехи, а сякаш късметът е сам на круиз...
И всеки понякога знай, наранен е! И всеки понякога тъне в тъга. Но виж след мъглата за тебе пак ден е и някой подава ти свойта ръка...
Високо вдигни глава ти над всичко, на дъното бил си, вълната яхни! Наново опитай, далеч от привички, далеч от безумните хорски сплетни.
До тебе, приятелю, рамо до рамо ще бъда и в бури и в слънчеви дни. Едно обещание искам аз само: приятел ти верен за мен остани!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: fragola
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-09-25
прочитания: 153
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8188
Автори: 2267
Произведения: 54762
Съобщения: 260357
Лексикони: 2613
Коментари: 86446
SMS-и: 823
Снимки: 5644
|
|
|
|
|
|
|
|
|