Ела да побъбрим, приятелю, малко...
без излишни встъпления, просто така.
да изпуснем момента би било жалко...
До мен поседни и подай ми ръка!

Знам, че е трудно, понякога плачеш
и сякаш си празен, тъй ден подир ден.
В безумни окови съдбата си влачиш
и криеш се в мрака на упрек студен.

Недей негодува, в живота на всеки
и отливи има и приливен бриз,
победи велики, след тях неуспехи,
а сякаш късметът е сам на круиз...

И всеки понякога знай, наранен е!
И всеки понякога тъне в тъга.
Но виж след мъглата за тебе пак ден е
и някой подава ти свойта ръка...

Високо вдигни глава ти над всичко,
на дъното бил си, вълната яхни!
Наново опитай, далеч от привички,
далеч от безумните хорски сплетни.

До тебе, приятелю, рамо до рамо
ще бъда и в бури и в слънчеви дни.
Едно обещание искам аз само:
приятел ти верен за мен остани!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: fragola
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-09-25
прочитания: 153
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8188
   Автори: 2267
   Произведения: 54762
   Съобщения: 260357
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86446
   SMS-и: 823
   Снимки: 5644