|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
В просъница
Бледо морава утрин,
една такава, разплакана,
посърнала и кривокрака,
с рокля окаляна в тъмното,
изпокъсана и раздърпана...
Не ме гледай, преди кафе
съм объркана,
изопачени са образите,
и обърнати,
танцуващи още в нощните
сънища,
и ходещи, и блъскащи се
в просъница.
Триизмерни са гънките
на душата ми,
и идват ми малко недостатъчни,
все търся липсващите,
които да отворя,
и да заплувам в тях на воля.
Кръвта на кафето
тушира синината на утрото,
и я напълни с пулс,
и я стопли до кърваво.
И днес пак ще ме има,
и пак се надявам,
да съм щастлива...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Izida
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-09-26
прочитания: 110
точки: 32 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7978
Автори: 2199
Произведения: 51974
Съобщения: 230901
Лексикони: 2466
Коментари: 79977
SMS-и: 816
Снимки: 5333
|
|
|
|
|
|
|
|
|
