Необратимо

Шепотът е преседнал.
Друмът е прашен. Без хора.
Викът гърлото стегнал.
Пресъхна чешмата на двора.

Сякаш е паднал дувара
върху старата схлупена къща.
Тъжна е тази забрава,
дето никой при нея не връща.

Някъде плаче поляна
за листата си тъмнозелени.
За оная гълчава засмяна
дето кипеше. В минало време.

Срутени тъмни обори.
Зее сиротно самотен геран.
В тихото никой не спори.
Олтарът на селото е обран.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf