Само земята и небето
са вечни
лудите ми млади илюзии
са изначално обречени
както реките са течни
и са менят
тъй и ти измени на устоя си
и катурнах се
влях се в многолюдното стадо
на изоставените
паднах извън
сфинкса на тялото си
отлепих се
и наказах главата си
нея,лъвската
натроших си краката
веднага
след морнинга на Джулая
и няма вече утро
няма и такава нощ
която да ме събере
за да отида с теб
в тишината на влюбените
души до прага на Рая
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: tangram
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-09-26
прочитания: 81
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8188
   Автори: 2267
   Произведения: 54762
   Съобщения: 260357
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86446
   SMS-и: 823
   Снимки: 5644