Пусни сега ръката ми студена.
Не виждаш ли? От обич смисъл няма.
Аз съм тъжна, някак силно наранена
и не чувствам нищо щом сме двама.

Недей! Сърце дори не ми остана,
за да мога да обикна пак от цялата душа.
Обичах, а наложи се да го забравя,
защото някой с мене истински се подигра.

Остави ме. Както казах, няма смисъл.
Да обичам пак, това не мога.
Недей ме моли. Няма да размисля!
Не се лекува тъй на сила рана...

Не очаквай да ти кажа нещо по-различно.
Аз загубих вярата във любовта...
Както казах, някога наистина обичах.
Но превърнаха мечтата ми в сълза.

Сивотата във очите ми ще бъде вечна.
Сивота, която никой няма как да промени.
Недей! Аз просто съм на болката обречена.
Крайно време е. Ръката ми пусни...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: mechtaq_za_teb
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-09-27
прочитания: 136
точки: 16 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8188
   Автори: 2267
   Произведения: 54762
   Съобщения: 260357
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86446
   SMS-и: 823
   Снимки: 5644