Стон

В минутите, когато като паяк,

мълчанието висне от тавана,

„ - Пиши ми! ”, прозвучава плахо,

сред сивата му паяжина.

И влакът, черен като дявол,

по релсите въздиша тежко.

И стъпките на всички изпращачи,

гласове, надникнали в прозорците

„ – Пази се, вечер се обличай! ”,

горчат, подобно бира,

изпита на раздяла.

Очите ни са само истински.

Със гънките на розови разсъмвания,

навярно са се смачкали.

Изпълнени сме с многоточия.

И сигурно, затова е хубаво!

Когато локомотивът свирне,

и скръцнат от усилие и релсите,

тогава ще остане вятъра.

С когото да поплачем.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf