Ти помниш ли
къде погребваха
надеждите...

Ти помниш ли къде
погребваха
надеждите?
Без кръст,
без жито.
И без поп да ги
опее.
Да се изгубим
трябваха ни
няколко минути.
А ни отне години
с теб
да се намерим...
...
Във тъмното
е страшно
да си сам.
Но аз привикнах -
някак
не ме плаши...
В мъгливите прозорци
вече няма
плам.
Завесите ще скъсам -
стари са.
И прашни.
...
А в онзи ден
се раждаха
звезди.
Куршумен дъжд сега
безмълвно
ги застреля.
Прегракнахме
със теб
да се виним.
А да се чуем,
сили
не намерихме.
...
И питаш ме:
„Оттука -
накъде?"
Днес нямам отговор
на твоите
въпроси.
Повярвай ми,
аз знам
какво е да си
сам.
И знам какво е
обич
да си просиш...
...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Desert_Rose
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-09-29
прочитания: 91
точки: 23 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 18 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7978
   Автори: 2199
   Произведения: 51967
   Съобщения: 230786
   Лексикони: 2466
   Коментари: 79974
   SMS-и: 816
   Снимки: 5333