Аз съм жена! И нежна, и мила. Понякога - сприхава и първично дива. И смела мога да съм. И страхлива. Безсилна мога да съм. И щастлива.
Като скала корава съм! И галеща като вълнА. Ронлива съм като - във шепата - пръстта. И морски бриз нашепващ съм! И пареща сълза. И птица във простора съм! И грях, и суета...
И меч в десница мъжка съм! И ласка във нощта. И писък застрашаващ съм в прииждаща беда. Магия мога да съм - вълшебство в любовта. И светлина във мрака съм. Но мога да съм и тъга...
И ручей съм бъбрив. И шепнеща гора. И слово в нежен стих. И порив на страстта. И болка мога да съм... Не искам, но така ме виждат мъжките очи. А аз съм тяхната мечта.
И раждам нов живот. И го дарявам на света. И слънчев огън съм. И свежест след дъжда. И прилив съм, и отлив... И примка съм, и свобода. Зависеща от тебе съм. И независима. Такава съм - ЖЕНА!
Стихия във Вселена съм! Ще можеш ли така да ме приемеш цялата във своята душа?