Сърцето ти ли беше от олово?

Сърцето ти ли беше от олово,

или пък аз не знаех да обичам?

Без тебе съм сама и съм бездомна,

душата ми, по бузите се стича...

Не мога да те махна от очите си

и спомените тихичко ме давят...

А болката отляво във гърдите ми

не спира всяка нощ да се повтаря.

Изгубих се в напразното очакване,

сърцето ми се пръсна... от умора.

И много късно ни намери лятото,

а твърде рано беше ни за “сбогом.”

Разпадат се последните надежди,

сред глухата, омразна тишина.

В душата ти за мъничко погледах,

но себе си така и не видях...

В очите ти отново и отново

изгубвах се и после коленичех...

Сърцето ти ли беше от олово,

или пък аз не знаех да обичам?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf