Останалото от... Какво?

Присъствие...

На пясъка,

слепил частичките си

с прах от звездни сълзи,

от нощите,

когато нямаше луна...

ах, колко беше дълго...
Пристъпва по брега

безшумно бяла птица.

Крилете й на вяра

са пречупени.

Следите й изписват...

колко липсваш...

Единствената светлина,

с която храни себе си,

са белите мехурчета

на пяната, от гребена

на най-жадувана вълна...

Очите търсят

връхчето на спомена,

две пръстчета

докоснато разбиране...
В нямата власт на тишината

кънти... ти знаеш ли?...

Не се намират думи.

Раздалечено времето

на всеки търси другия.

По-бяло е в следите

на отвъдното...

Тук има синя мълния,

забила погледите

в две посоки...

за среща на обратно,

ако вървят по двата

извървени пътя...