Такава вечер леденостудена. Самотна и боляща като мен.
На пейка стара сядам много уморена. А утре... утре няма да е ден.
Отново ще събирам сили за усмивка, а зад нея толкова сълзи.
Но кой ли ще открие, че съм твърде променена? И дори загинала почти...
Не, и утре ще съм с маската фалшива. Нарисувала в очите си мечти,
гримирани, че уж да съм красива. Ала що е красотата без искри ?
Ще гледам пак, ще слушам, ще се смея. А от този смях така ще ме боли.
Но да се прикривам толкова добре умея. Та нали и мене някой сътвори...!
Тъжна и сама, ще мачкам болката в ръце, а тя ще плъзва пак по цялото ми тяло.
И стигаща до моето загинало сърце, ще ми доказва колко е коварна.
Такава вечер леденостудена. Самотна и боляща като мен.
От примирението съм твърде уморена. Ала утре, зная, утре няма да е ден.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: mechtaq_za_teb
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-10-30
прочитания: 174
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8188
   Автори: 2267
   Произведения: 54759
   Съобщения: 260214
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86438
   SMS-и: 823
   Снимки: 5644