Разруших се вече от очакване -
като стена на стара и самотна къща,
която чака от зори до мръкване,
но никой в дворът и не се завръща...

Сърцето ми измръзна от жадуване -
като камина тъжна, незапалена...
Преглътнах не едно сбогуване,
единствено от самота погалена!

Уморих се ... вече се предавам -
навярно туй е моята съдба -
душата си за обич да раздавам,
но да заспивам в нощите сама ...!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: palibeti
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-11-02
прочитания: 413
точки: 96 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 64 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8188
   Автори: 2267
   Произведения: 54759
   Съобщения: 260214
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86438
   SMS-и: 823
   Снимки: 5644