Нима не можем....

Омръзна ми от спорове, интриги, кавги-
нима не можем да бъдем добри?
Човек човешкото си е изгубил
и душата си от злоба е погубил.
Радостта изпарила се е от лицето,
а тъгата заживяла е в сърцето.
Унили, угрижени, натъжени-
хората сякаш са по-озлобени.
Никой не се радва, ако някой е щастлив,
а в миг го пронизва с поглед завистлив.
Нож е готов да забие в гърба ти
дори да си му помагал десетки пъти.
...
Добротата сякаш си е отишла,
а на мястото й злобата дошла.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Tonita
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2006-09-23
прочитания: 319
точки: 3 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7549
   Автори: 2039
   Произведения: 45871
   Съобщения: 200448
   Лексикони: 2047
   Коментари: 68484
   SMS-и: 800
   Снимки: 4703