Изневяра

Аз прегръщам нозете ти бели
и повдигам главата си с мъка,
за да срещна очите, поели
на омраза горчивата тръпка.

И простенвам: Пред теб съм виновен!
А сърцето ми скача без ритъм,
и сълзите ти капят, убиват –
с всяка следваща капка умирам.

Знам, сгреших... но душата те моли:
Не наказвай греха ми със бездна!
В самота и с болка да страдам
с мисълта, че загубих ЧОВЕКА.

Тихо, кротко ти падна до мене,
крехка, нежна и с топли очи...
И намери за изповед сили:
Първа аз бях!... И ти ми прости!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: vulchebnik
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-10-06
прочитания: 245
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7720
   Автори: 2101
   Произведения: 48604
   Съобщения: 212128
   Лексикони: 2289
   Коментари: 73170
   SMS-и: 806
   Снимки: 4939