И посявам звезди...

Нямам дом. Аз съм целият мисъл.
Гол пролазвам по пъпа на Времето
и облизвам солта от гърдите му,
за да стене, познало безкрая.

Ненаситен отключвам небето,
впрегнал дъх, на бразди да го поря.
Ако падне звезда, ще е семето,
със което кръга ще затворя.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: vulchebnik
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2006-10-06
прочитания: 175
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46748
   Съобщения: 197698
   Лексикони: 2130
   Коментари: 70364
   SMS-и: 803
   Снимки: 4760