Ще те забравя като залеза изгрева, ще те забравя, но ще те запомня.
Обичта ти ще ми липсва, без мълвенето на думи аз вече не мога.
Твоите очи, твоят поглед виждам във всяка жена, но любовта е уникална и само твоя.
Няма я вече твоята усмивка, няма го момичето, което осмисляше живота ми.
След теб остана звукът на моите сълзи, след теб стана езеро от сълзи.
Езеро пълно с болка, езеро, в което виждам винаги твоето лице.
Ронят се есените листа-моите сълзи, на небето няма луна-моята самота.
Предаде ме, но ще ти простя, върни се, любовта ни ще е по-силна от всякога.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: rento
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-12-15
прочитания: 557
точки: 0 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7971
   Автори: 2197
   Произведения: 51853
   Съобщения: 249268
   Лексикони: 2459
   Коментари: 79682
   SMS-и: 815
   Снимки: 5315