Остани!

Как да те забравя аз се питам,
отлетяло време, прекрасни мигове,
как да затворя аз очите
на това безкрайно влюбено дете.

В огледало виждам пак дланта,
да гали пак душата закопняла
и сякаш най- изстрадано в света
жадувам една само дума закъсняла.

„Остани!”- стена и се моля.
„Остани!”- не поемай този път!
Не оставяй това дете на произвола
под опеката на някой кръстопът!

Не заличавай усмивките и дните,
не ги обвивай в тъма.
Защото наранено този път сърцето
не ще се възроди от пепелта.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: just_my_self
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-11-09
прочитания: 934
точки: 49 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 28 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46748
   Съобщения: 197698
   Лексикони: 2130
   Коментари: 70364
   SMS-и: 803
   Снимки: 4760