МАЛКО ТЪЖНО

Градът е толкоз пуст без теб!
И улиците са безкрайно сиви.
С предчувствие за студ и лед
листата падат полуживи.

Къде си, слънчице, сега
да сгрееш малките ми длани?
Макар и с мъничко тъга,
в душата топло да ми стане.

Макар и стиснал свойте устни,
да съм ти тъй необходима,
че да не искаш да ме пуснеш
поне до следващата зима.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: galabica
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-11-16
прочитания: 208
точки: 1 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7723
   Автори: 2101
   Произведения: 48611
   Съобщения: 214640
   Лексикони: 2292
   Коментари: 73178
   SMS-и: 806
   Снимки: 4938