Сбогом любов

Когато слънцето залязва-
една любов си отива.
Нощта в душата пристъпва,
сърцето в мрак се обвива.
Стаен вик в гърдите бушува,
сълзи горещи в очите напират.
Вече всичко е само спомен,
сенките безизразно в тебе се взират.
Една любов – толкова чакана,
Прекрасен сън – недосънуван,
Един човек – най-мечтания,
недостъпен е веч – а толкоз бленуван.
И питаш с тъга:
С какво си сгрешил?
Защо го изгуби
точно, когато си го открил?
Но отговор няма,
и пак си сама.
Животът продължава,
дори да не вярваш сега.
На чувствата свои вратата затваряш,
рендето залостваш, с катинар щракваш,
Клепачите тежко очите притварят,
и утрото тихо присядаш да чакаш.
Зората проблясва на новия ден
с обещания пълен за нова любов,
но вече не вярваш в щастливия край,
Сама ще живееш живота суров!

Не може да обича сърцето,
разбито е на хиляди парчета,
а когато сърцето ти го няма-
не ще изпиташ вече болка голяма!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: peps
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-11-26
прочитания: 408
точки: 16 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7549
   Автори: 2039
   Произведения: 45871
   Съобщения: 200352
   Лексикони: 2047
   Коментари: 68474
   SMS-и: 800
   Снимки: 4699