Поне в съня...

И сутрин пак се будя,
и очи отварям със почуда
дали сънят така вълшебен,
така реален,
така чувствен ще се сбъдне...
Гора смълчана,
пътека посипана с листа есенни...
всякакви - жълти, червени, кафяви, и зелени има дори...
И пътеката води до поляна цялата с цветя,
но те не бяха есенни...Не...
Те бяха напъпили макове
и храсти розови имаше...
и на лавандула ухаеше...
Поляната... красивата...цветната...
Тя ме караше да се чувствам желана...чакана...
И ето!
Човек мечта!
Гледаше ме... само как ме гледаше...
приканващо...желаещо...копнеещо...
Той - мъжът от мечтите ми седеше срещу мен...
Каква съдба...
В съня...
до мен е!
Поне в съня...до мен е...!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Just`Ju
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-12-05
прочитания: 179
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7739
   Автори: 2105
   Произведения: 48895
   Съобщения: 208367
   Лексикони: 2299
   Коментари: 73693
   SMS-и: 809
   Снимки: 4960