И отново...

И залез ален града огрява,
уличните лампи леко просветват,
фаровете на колите бясно се нахвърлят върху пътя...
и аз вървя сама...
Е вярно има приятелка до мен,
не съм сама...
но съм...
Прегърнати ги гледам, радостни, смеят се,
а аз само мечтая и ги гледам...тъжно...
Само очите ми знаят колко сълзи сдържани стоят
и чакат... да се засмеят на лицето ми...
Не им давам...не бива да плача...
Трябва да съм силна!
Заради теб!
Не бива да съм слаба... не трябва да го показвам...
но толкова ми е тъжно...
Искам да ме прегърнеш, както само ти можеш...
пак да усетя, че съм част от теб,
пак да те почувствам близо,
пак да си до мен...
Отново да видя засмените ти очи,
отново да се почувствам истински щастлива,
да знам, че си до мен наистина,
а не само в мислите и мечтите и спомените ми...
Обичам те и ще чакам този момент,
когато отново ще си до мен...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Just`Ju
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-12-08
прочитания: 195
точки: 4 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46659
   Съобщения: 193364
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70122
   SMS-и: 803
   Снимки: 4755