Една отворена врата стои пред мен,
приканва ме да си отида.
Обръщам се и виждам теб сломен,
прогонил си ме с своята обида.

Една сълза се стича пак по мен,
приканва те да я изтриеш.
Изправяш се, целуваш ме смутен
и с устни болката изпиваш.

Една надежда ражда се във мен,
приканва ме да й повярвам.
Целувам те, стоиш студен,
казваш "Обичам те." Как искам да ти вярвам!