СЪВЕСТ

Студена пот се стича по челото,
облива ме и чувствам страх.
Намествам аз доспехи на седлото
и втурвам се във облаци от прах.

A копието верният приятел,
пронизвало е хиляди сърца.
В борбата с пошлото и злото,
избавяло ме от беда.

Сега го чувствам сякаш съм нищожен.
Животът ми минава покрай мен.
Всевишния аз моля."О Боже!
Дано не срещна сетния си ден!"

Във миг съзнанието блясва
със звън на чуждо острие.
След сблъсъкът живот угасва
и спира нечие сърце.

Очи отварям, жив съм значи.
Победата е в моите ръце.
Ослушвам се, а някой плаче -
невинно мъничко дете.

Тълпата дружно смъква ме от коня
и бурно ме понася на ръце,
а аз не спрях да чувам, оня
ридаещ плач на малкото дете!

16.12.2006 BLACKENED

... and justice for all!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: BLACKENED
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2006-12-16
прочитания: 244
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7737
   Автори: 2104
   Произведения: 48835
   Съобщения: 213339
   Лексикони: 2296
   Коментари: 73605
   SMS-и: 806
   Снимки: 4946