|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
И есен омайна...
И есен омайна,
вятърът с листата си играе,
по косата ми падат,
завъртат се около мен,
поднасят ме,
веселят ме,
усмихват ми се,
смея се и аз
на слънцето топло,
на закачливия вятър...
Но весела ли съм?
Няма с кого да споделя този
вълшебен момент...
Лицето ми се смее,
тялото ми иска да скача
да се весели, но няма с кого...
всички казват, че са големи,
че вече им е минало времето да скачат...
и не се радват на топлината на есента...
Защо всички мислят, че са големи, като не са!
Та те са деца на земята, а бягат от нея,
деца са на небето, а и към него не поглеждат...
само светналите витрини с разни шарении,
но не и звездите, но не и листата...
Какви хора са те!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Just`Ju
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2006-12-18
прочитания: 118
точки: 3 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7591
Автори: 2051
Произведения: 46552
Съобщения: 227830
Лексикони: 2106
Коментари: 69735
SMS-и: 803
Снимки: 4739
|
|
|
|
|
|
|
|
|
