Загледана в луната
аз стоя
и чудя се кой ли още
по земята
седи и я наблюдава.
Тъга е обхванала
цялата ми душа.
Незнайно каква е
тази тъга,
но тя не желае да
напусне душата...
Мразя тъгата!
Мразя сълзите...
Болката още по-силно
стяга душата,
милиони тръни са
в нея забити
и капчици кръв
напират от нея...
Тя кърви...
Болката побеждава,
но докога?!
Уморена отново затварям очи
със надежда да видя
отговор...
Но отговор няма...
Болката замъглява
всичко - душата,
сърцето, разума...
От устата излизат думи
противни,
думи, отричащи всичко
и всички...
Болката печели...
Мразя я!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Just`Ju
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2006-12-19
прочитания: 184
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7760
   Автори: 2109
   Произведения: 49156
   Съобщения: 227706
   Лексикони: 2312
   Коментари: 73966
   SMS-и: 810
   Снимки: 4985