|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Грозотата на душата
Зима е сега.
Нека снегът заличи,
нека снегът скрие
грозотата на душата
и я зарови дълбоко
да потъне в земята,
че на пролет отново да не поникне,
да не излезе на белия свят.
Нека вятърът северен далеч я отвее грозотата
Нека....нека....
Звездите да не я видят, нея,
грозотата на душата,
нека слънцето спре сянката си на нея,
и падналите през есента листа,
скрити под снега я скрият
от всички очи и лица на земята.
Нека никой никога не й дава да се появи на света
такава грозна, тъжна и мъчна.
Пазете я снегове и ледове,
измийте я дъждове и реки,
разкрасете я пролет и есен.
Едва тогава я пуснете от вас да си иде,
Едва тогава нека тя на земята да разкраси светът тъжен и грозен
Както тя беше, както тя не се харесваше...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Just`Ju
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2006-12-19
прочитания: 154
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7508
Автори: 2026
Произведения: 45338
Съобщения: 239760
Лексикони: 2032
Коментари: 67368
SMS-и: 797
Снимки: 4653
|
|
|
|
|
|
|
|
|
