Сълзи шосето – сякаш жива плът,
оставена без кожа, наранена.
А колко кръв и болка се таят
В разбитата асфалтова вселена.

Бог плаче не за първи път
и всички знаем – не е за последен.
Тъгата Му се смесва със прахът
върху настилката, за да я сгрее.

Но късно е за стария живот.
Замръзват Сълзите в последен полет.
Блести във бяло бременният гроб,
с молитва за възкръсване напролет.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: yakim
раздел: Лирика -> Пейзажна
публикувана на: 2007-01-05
прочитания: 186
точки: 8 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7760
   Автори: 2109
   Произведения: 49156
   Съобщения: 227706
   Лексикони: 2312
   Коментари: 73966
   SMS-и: 810
   Снимки: 4985