Когато Съдбата реши да играе,
събира Любов и Душа, и Живот
и дава им всичко, което желаят!
(Преди да забие в тях своя кивот.)

Дните летят и те стават близки:
Душата живее чрез Любовта.
Съдбата-завистница вижда и иска
да ги разпрати навред по света.

Когато разбират, Любовта ридае,
Душата загубва своя Живот.
Самият той тихо и тъжно ругае:
"По-добре мъртъв, не празен робот"

Последен зов! Плач! Душата е разбита!
С Мъртвешки стъпки я напуска Любовта!
А по тъмната улица вън пак се скита
тази нагла, безсрамна, противна Съдба!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: steelsnake
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-01-25
прочитания: 207
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7760
   Автори: 2109
   Произведения: 49156
   Съобщения: 227706
   Лексикони: 2312
   Коментари: 73966
   SMS-и: 810
   Снимки: 4985