|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Помня
Малко палава аз бях,
буйна,весела растях.
Твоята дъщеря,любима мамо
знам,за тебе беше изпитание голямо.
Помня как в жабката на колата
аз затворих котката,горката.
Исках на морето с мен
и тя да хване бронзов тен.
Помня как от крушата на двора
ти отрязах с ножица простора.
Зърнала прането в калта
ах,как,мамо силно закрещя!
Помня как изсипах супа топчета
на сакото ти в дълбоките му джобчета.
Ти тогава пак крещя така
и признавам-лоша беше твоята дъщеря.
Помня как мълчеше ти обезумяла-
мен на покрива видяла
със стар чадър в ръка
да балансирам по ръба.
Знам,спокойствие за тебе само беше,
докато момичето ти нощем спеше.
От тревоги,грижи не разбра
как порасна щурата ти дъщеря.
Що шамари изфистяха
и по бузките ми честичко горяха,
с куп бели поставях на геройско изпитание
твоето майчино призвание.
Е,прости ми,аз пораснах вече,
човек станах от мъничко човече.
Идвам днес да ти благодаря
за търпението,грижата и любовта!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: desuna
раздел: Лирика -> Хумористична
публикувана на: 2007-01-29
прочитания: 254
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7554
Автори: 2042
Произведения: 45987
Съобщения: 204214
Лексикони: 2049
Коментари: 68655
SMS-и: 800
Снимки: 4702
|
|
|
|
|
|
|
|
|
