|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
| #14472 , sollrey написа: |
0 гласа
 |
Не спя...Преструвам се.
За кой ли път умело.
Това ти никога не го прозря.
Познато, казваш?
Хайде, де !...По- смело.
Стани и пристъпи.
Аз съм мъж(А),
от който тръгват
лунните ти нощи,
чрез който влизаш
в друг, тъй крехък свят.
Звънтят кристално
спомени среднощни.
За още, още , още
чувстваш глад.
И ако се обадиш-
ще откликна.
Ще цъфнат розите
и вятър ще повей.
Не спя! Не чуваш ли?!
Как искам да го викна,...
но мълком шепна в себе си -
здравей! |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Резултати: 1 стр.1 от 1 към творбата >>
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7734
Автори: 2103
Произведения: 48785
Съобщения: 211926
Лексикони: 2295
Коментари: 73533
SMS-и: 806
Снимки: 4940
|
|
|
|
|
|
|
|
|
