|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
| #71223 , dgeorgieff написа: |
0 гласа
 |
нежно лирична ода за природата, която вече не е същата, която изнемогва под стъпалата ни, и пак като наша майка, се мъчи да ни прости |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #34612 , maria_ha написа: |
0 гласа
|
Жалко, че това е самата действителност! Много жалко! Прекрасен стих! |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #34371 , somebody-who написа: |
2 гласа
|
благодаря за хубавите стихове !!!
удоволствието е мое :
WHERE IS THE SILENCE ?
A rainy day in my blue eyes
and flames are burning in my soul
I don 't know where mountain lies
and all my dreams so wild and bold
The beauty has gone very quick
the nature is now pretty tired
her feelings get probably sick
for trees in the wood and a riot
The lushly lawns are also gone
and all the smell is far away
the bees and all the days forlorn
the cricket 's song 's no longer played
Where will the tiny ladybirds
be taking their morning shower ?
Where will the birds lay the eggs
without the trees and with no flowers?
My heart is aching in mirages
and chemistry is all I dream
and poisoned with some fake ideals
that can not ever truly seem...
мерси !
|
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #34274 , MARIYANA написа: |
1 гласа
|
Веско,стиха ти е невероятен!Наистина невероятен!Поздравявам те! |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #34233 , l.hiena написа: |
0 гласа
|
Тъжна социална истина...убиваме най-големите си граждански достойнства.Но ако всички заживеем с втоето самосъзнание,вярвам,че има надежда да ги съхраним! |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #34223 , vanya777 написа: |
1 гласа
|
Много тъжна истина Веси.
Но аз искам да ти дам малко надежда
с едно стихче:
И пак ще летят птици
в синьото небе.
И теменужката
ще пръска синьото ухание.
И пак ще тичат
в синя свобода
детските мечти.
Щом дъгата се усмихва
в нашите очи.
Докато има хора които се борят със сърцата си за природата ще има надежда.
Усмихни се! |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #34212 , rysalka написа: |
0 гласа
|
И..пак ще пее щурец в знойно лято,
и..пак ще цъфтят цветята- за нас,
миражите и отровените идеали се скриват зад прегради от мечти!! Не спирай да мечтаеш!! С обич-една уморена от мечти *русалка!! |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #34211 , palibeti написа: |
0 гласа
|
Една тъжна истина! Защо ли така с лека ръка убиваме всичко красиво около нас? Прекрасен стих! Силен и докосващ! :) |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #34208 , Etchi написа: |
0 гласа
|
Тъжно е и за съжаление е вярно че е така...
Има неща които никога няма да разберем, а и не е нужно...
Поздрав и усмивка.
|
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Резултати: 9 стр.1 от 1 към творбата >>
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7717
Автори: 2099
Произведения: 48517
Съобщения: 208827
Лексикони: 2275
Коментари: 73015
SMS-и: 806
Снимки: 4927
|
|
|
|
|
|
|
|
|
