|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
| #56976 , inamay написа: |
0 гласа
 |
Да не забравяш никога,
когато тичаш мокра,
да си повдигаш сянката,
която винаги върви до теб,
но е преди да ти извика тишината,
а тя крещи, когато падаш, нямо,
а после се изправя по косата
и бавно връща себе си по ласката…
-----
Невероятна тишина си!!! :) |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #56881 , Kelly01 написа: |
0 гласа
|
"...тишината в мен...",образност и дълбочина..Браво, впечатлена оставам от този стих!!! |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #56694 , WhiteHart написа: |
1 гласа
|
Красиво и много образно...Поздрави!!! :) |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #56691 , vanya777 написа: |
1 гласа
|
...и в тази тишина
прокарва нежни пръсти
слънчев лъч
за да копира болката
по себе си
а в тебе да остави блясъкът
на онова събуждане
което те завръща
прегръщам те с много обич! |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Резултати: 4 стр.1 от 1 към творбата >>
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7598
Автори: 2055
Произведения: 46742
Съобщения: 197452
Лексикони: 2130
Коментари: 70352
SMS-и: 803
Снимки: 4759
|
|
|
|
|
|
|
|
|
