|
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #58983 , yuliya_2006 написа: |
1 гласа
 |
Яким, благодаря за силния коментар!Тези думи чути след едно погребение още звучат в ушите ми.Пред мен е и засмяното лице на селянина вдигнал чаша вино, зачервен и се провиква...
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #58982 , yakim написа: |
1 гласа
|
"Ха да е жива и здрава умрелата," - Колко пъти ми се е искало да кажа тези думи съвсем искрено при това и не от глупост, а от обич към умрелия, която не си отива с него. Благодаря, че го направи Юлия! Много силно и смело стихотворение. С този, на пръв поглед по селски непретенциозен стил, успяваш да изкажеш неща, които иначе трудно биха стигнали до сърцето на читателя! Поздрави! Продължавай така, мене ако питаш! |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #58975 , yuliya_2006 написа: |
1 гласа
|
Май, пълна идилия и ти благодаря че се докосна до нея.И да се усмихнем, такъв е живота
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #58974 , maiasand написа: |
1 гласа
|
Идилия...
Поздрав, а ти бъди жива и здрава! |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #58966 , yuliya_2006 написа: |
1 гласа
|
Едел,за мен най-ценно тук не са гласуванията, защото всички знаем номерата как стават те и е жалко За мен най-ценно са коментарите по творбата, защото това означава отношение, докосване.Не разбирам защо авторите не отговарят на коментарите, това е ценно и става диалог.
БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА КОМЕНТАРА!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #58964 , yuliya_2006 написа: |
1 гласа
|
Хи, всяка една история е истинска.Всяка дума е истинска в тези трагични случки.Аз не осъждам, просто рисувам това, което ме е потресло в живота.Сякаш мъртвия го няма и болката е на близките и ето онези вечно оглеждащи бабички.А може това да се корени в древността, когато като азиатци сме плачели при раждането и празнували смърта на близките
БЛАГОДАРЯ ЗА КОМЕНТАРА!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #58948 , edelvais написа: |
1 гласа
|
Смесени чувства породи стихът в душата ми... Истина е, че далеч ли си от проблема като че ли той не съществува. А поводът, дори да е погребение, не е важен щом може да седнем и да се повеселим, за чужда сметка. Благодаря ти, Джулия! |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #58933 , l.hiena написа: |
1 гласа
|
Хем ми е забавен начина,по който е поднесена творбата,хем преживях една моя скорошна нелепа раздяла!Благодаря ти все пак,че в стиха не открих нищо подтискащо,прегръдка! |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #58890 , yuliya_2006 написа: |
3 гласа
|
Ним, все си спомням детството на село през лятото.Забие камбана на умряло и баба плаче.Питам я защо го прави като не знае кой е умрял А тя махне с ръка и пак плаче и ми казва че няма значение ,човек си отиде
БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА КОМЕНТАРА!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Резултати: 12 стр.1 от 2 >> към творбата >>
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7292
Автори: 1948
Произведения: 42747
Съобщения: 179703
Лексикони: 1842
Коментари: 59649
SMS-и: 763
Снимки: 4484
|
|
|
