|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
| #65775 , edelvais написа: |
0 гласа
 |
Да, когато не разбираме някого като че ли не го мечтаем, не го обичаме и не се усмихваме. Но когато се появи безразличие...сякаш душата е овдовяла. |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #65743 , KLAAS написа: |
0 гласа
|
поредния умопомрачителен стих. поздрави |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #65666 , stormbringer написа: |
0 гласа
|
Страхотно е!Наситено е с болка,която е всепоглъщаща,докосваш общочовешки състояния,затова е и толкова вълнуващо!!! |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #65642 , yakim написа: |
0 гласа
|
Толкова болка, че ако не бях на работа щях да се разплача. Но не тъжи, понеже от болката на поета винаги се ражда красота, както от пепелта се ражда фениксът. |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #65633 , Kelly01 написа: |
0 гласа
|
Великолепен стих!!!!Браво!!! |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Резултати: 5 стр.1 от 1 към творбата >>
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8060
Автори: 2228
Произведения: 52801
Съобщения: 242954
Лексикони: 2509
Коментари: 82222
SMS-и: 820
Снимки: 5419
|
|
|
|
|
|
|
|
|
