В българската поезия има само няколко божествени тайни. Може би Димитър Бояджиев и Петя Дубарова: ярко слънце, излъчващо енергия, която идва от голяма далечина. Мисля, че това е причината различни хора да и пишат писма, да разговарят с нея-много години след 1978. Да я усещат толкова близка-и в този миг. И да вярват в божествената красотат-центъра на нейната поезия.
С уважение.